9. Не очаквайте децата да са непрекъснато щастливи. Това не е равностойно на позитивно мислене. Добрият родител не предпазва от падане, а пръв превързва рани. Трудностите и болките са хапчето за неговото порастване, а позитивното мислене позволява скъсяване на моментите на болка и мъдрото им използване като поука. Чърчил е казал: "Песимистът вижда трудността при всяка възможност, докато оптимистът вижда възможността във всяка трудност!" Научете децата си да виждат ползата и от неприятните случки.
10. Оставете децата си сами да намират решения. Това вдъхва увереността - рецепта за удовлетворително живеене. Научете ги, че няма проблеми, а има само решения на проблемите. При това решения, които в повечето случаи зависят от тях. Хвалете уменията им да се справят сами. Колкото повече хвалим едно умение, толкова повече то се развива.
11. Не драматизирайте прекалено много болестите му. Поведение, което получава като награда повишено внимание, се повтаря. Тогава болестта може да стане средство за несъзнателна или дори съзнателна манипулация, която позитивното мислене изключва.
12. Стимулирайте детската гъвкавост. Нека децата ви знаят, че в различни ситуации печелившите реакции са различни. Понякога дори да отстъпиш, може да бъде печалба.
13. Насърчавайте ги да създават приятелства. В този свят трудно се оцелява без близки, без подкрепата на съмишлениците. Колкото по-добри са уменията им да общуват, толкова по-успешен ще е животът. Човекът е устроен така, че всичките му потребности зависят от другите. Нека знаят как да контактуват с тях.
14. Научете ги да уважават и приемат тялото си. Все пак то е седалище на нашите чувства, емоции и сексуалност. Не бива да ги пренебрегваме, защото те са наш съюзник в търсенето на щастието.
15. Обичайте детето си! Вярвайте в него! По-големи уроци по позитивизъм от любовта и вярата няма. Обичаният човек вярва в качествата си, в щастливото си бъдеще.
Български
English