Submitted by bonev on Thu, 07/25/2013 - 09:51

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто успяват да извлекат най-доброто от онова, което ги заобикаля.

Повечето пъти в живота, да не казваме винаги, се фокусираме върху нещото или нещата, които нямаме или ни липсват. Все сме недоволни от работата си, от ежедневието си, от приятелите си, от случващото се с нас, от всичко заобикалящо ни, от все нещо недостигащото ни, за да сме уж щастливи и пълноценни. Така сме устроени като че ли. Все търсим нещото, което ще запълни празнотата в живота си, било то нещо съвсем дребно или голямо, материално или духовно. Съсредоточаваме се върху тази липса и всъщност забравяме най-важното. Нещата, които имаме. Те за момента ни се струват маловажни и захвърлени някъде на заден план, защото сме вперили поглед в така нареченото бленувано нещо. Но всъщност те са нашата същност. Нашият живот. И са напълно достатъчни, за да се чувстваме щастливи. Но не го осъзнаваме до момента, в който не ги изгубим. Все пак човек не може да има всичко. Дори и да се стреми към това, винаги и постоянно все нещо няма да му достига и ще му липсва, ще е недоволен и неудовлетворен. Устремени към невъзможното или да не съм толкова крайна, устремени към трудно достижимото, забравяме кои са истински важните и съществени неща в живота ни. А те не са чак толкова много. Дори може би се броят на пръстите на едната ръка (но това за всеки човек си е индивидуално).

Разбира се, тук трябва да се направи едно малко разграничение. С това се няма предвид да спреш да мечтаеш. Не. Мечтите са за това да се стремиш всячески да ги сбъднеш, да не се отказваш от тях. Но през времето, в което ги гоним, да се наслаждаваме на всичко, което имаме и да не забравяме колко струва то. Има една мисъл, която гласи: бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което желаеш.

В повечето случаи се случва именно това. Имаме си най-хубавите неща около нас. Не ги забелязваме. Защото сме прекалено съсредоточени върху нещото, което ни липсва. Хабим енергия в това да недоволстваме, че го нямаме. И вместо да сме щастливи със заобикалящото ни, ние сме нещастни с липсващото ни.

Та да го кажем така – нека да се наслаждаваме на пъстротата на живота си, да мечтаем и да се стремим, без непрестанно да търсим липсващи парченца и празнини, които да запълваме. Защото той вече е пълен и истински. Хубав и само твой.