НЕ ЦЕЛТА Е ЦЕЛ, А ПЪТЯТ

viagra

Често искаме животът ни да е по-добър, да имаме повече неща, да бъдем щастливи. Но питали ли сте се: Какво всъщност искам? Каква е моята цел? Какъв е смисълът на моя живот?

Много хора отговарят: Искам да бъда щастлив.

А какво би те направило щастлив? Какво за теб е щастие?

Пари?

Примерно искаш да имаш хубава кола, но това ли е всъщност твоята цел? Вероятно искаш да имаш колата, за да си независим, за да имаш самочувствие, авторитет, да се харесаш на другия пол…

Това, което искаш е всъщност усещането, което ще ти даде колата. Представи си, че имаш вече тази кола. Щастлив ли ще си тогава? Това ли е нещото, което ще те направи щастлив? Безспорно, парите и материалните неща са ни нужни, но те са само средства, чрез които достигаме целите си. А какво всъщност искаш? Каква е твоята цел?

Любов?

Любовта без съмнение  ни кара да се чувстваме щастливи. Но  тя си идва, когато пожелае, пламва и угасва, влюбваме се, разлюбваме. Ако разчитаме любовта на другия да ни направи щастливи, това означава да станем зависими от другите и постоянно да преживяваме разочарования. Всички имаме нужда от любов, но тя не би могла да бъде крайна цел на живота ни, не може целенасочено да се  стремим към нея, защото не идва по поръчка.

Искате сигурност?

В живота обаче няма нищо сигурно. Единственото сигурно нещо е, че няма нищо сигурно. Ако притежаваш нещо, то не може да ти донесе  сигурност, защото винаги може да го загубиш…Няма нищо вечно, трайно, постоянно. Сигурността е  не в това да притежаваме нещата, а в това как се справяме с тях. Йозеф Киршнер казва:

“Не тъй наречените големи неща в света правят нашето малко лично щастие, а привидно незначителните препятствия и начинът, по който се справяме с тях.”

В крайна сметка излиза, че ние очакваме нещо да дойде отвън и да ни донесе щастие, да получим нещо. Не казвам че парите и любовта не са важни, напротив – важни са. Но дали те са твоята крайна цел, нещото към което се стремиш, смисълът? Не са ли те нещата, които естествено би трябвало да имаме и заслужаваме?

Много хора казват – “нищо не искам”, защото подсъзнателно си мислят, че не заслужават. Но аз смятам, че всеки човек заслужава, просто защото го има. Харесва ми какво пише Сандра Ан Тейлър в книгата си “Повярвай в успеха”:

“Ти заслужаваш най-доброто! Твоята заслуга никога не се променя и не се поставя под съмнение, няма критерии за покриване, нищо не си длъжен да правиш.
Като дете на Бога ти ВИНАГИ си заслужавал и ВИНАГИ ще заслужаваш всички чудесни неща, които изобилието на Вселената може да ти предложи.”

Всъщност в този ред на мисли - представете си, че всичко, за което сме мечтали е вече реално. Имате всичко, което искате, нищо не се налага да правите, всичко е постигнато, вие сте в Рая. Как ще се чувствате - дали ще усещате, че ще сте щастливи? Да, известно време ще бъдете, но след това ще “свикнете” и това ще бъде нормалното ви състояние. Няма ли да стане малко скучничко, прекалено подредено, еднообразно… Няма нищо, което да те накара да се размърдаш, защото всичко имаш - няма  развитие, няма промяна.

Не ви ли се струва, че щастието е кратък миг, който изживяваме, когато сме постигнали нещо. А после престава да бъде щастие. Не е ли всъщност щастието в промяната, в развитието, в постигането на нещо, в движението, в живота. Защо всички приказки свършват – “и живели дълго и щастливо”, но натам не продължават? Защото няма да е интересно. Щеше ли да ви е интересен някой филм, ако няма нещо, което случва, постига, ако няма нещо, което героят да преодолее. И щеше ли да ви донесе истинска радост нещо, ако просто си го имате? Няма ли  тогава да  искате да има някакво развитие и промяна, нещо да се случи, да има живот? Защото промяната е живот, развитието е живот.

Излиза, че всичко, към което се стремим и което си мислим, че ще ни направи щастливи, е по-скоро една илюзия. Всъщност никога няма цел, която като достигнем и да сме  вече вечно щастливи. Мисля, че  Лао Дзъ е много прав като казва:

“Не целта е цел, а Пътят”

Важно е  определите ВАШАТА цел, това, което можете и искате да направите, което ви носи удоволствие, което ви идва  отвътре. Но то не е някаква крайна цел, която като постигнем и  ще ни направи щастливи, а по скоро е нашия Път, посоката. Това е нещото, което когато правите, се чувствате себе си, което ви изпълва, разпалва, което извира от душата ви. Тогава, когато намерите тази своя цел, нещата се случват леко, без усилие и сякаш Бог ви помага. Обстоятелствата се стичат така, че да можете да вървите по пътя към целта си, срещате хора, които ви помагат. Когато целта я има,  средствата се намират. Когато  решите какво искате, пътищата ви се подсказват…защото просто това е вашият Път. Когато енергията ви е събрана в една цел, това има безкрайна организираща сила. Но не постигането на самата цел ще ти донесе щастие, а самият Път. Имаше една мисъл , не мога да я цитирам точно, но в нея се казваше, че:

Мнозина се стремят към върха, а не осъзнават, че удоволствието е в изкачването на планината.

Животът ни е тук и сега, щастието също е тук – СЕГА. И наистина не целта е цел или смисъл, а  Пътят – самото движение, промяна, развитие, постигане. А когато Пътят е в правилната посока, ще го усетите, защото усещате комфорт, ще ви доставя удоволствие, ще усещате, че живеете. Наслаждавайте се на този процес на постигане. Смятам, че когато човек се отдава на това, което прави и изпитва удоволствие и щастие от него, целта сама ще се постигне, защото тя е на Пътя, на нашия Път.

А как да намерите Пътя? Той е натам, където душата ви усеща комфорт. Това е най-верния критерий, че следвате правилния Път. А когато сте на правилния Път, вашия Път, всичките ви цели се постигат някак от самосебе си.